Прво дејствие
Въ кѫщата на попъ Цеко въ Прилѣпъ 1879 год.
Сцената прѣставлява една стая. Срѣщу вратата една постела послана и въ постелата легналъ попъ Цеко боленъ, покритъ до грѫдитѣ. На главата една църна нощна калимяфка.
(До главата отъ попа седи попадията, а около попа седатъ четирма приятели на попа, които сѫ дошли да го видятъ).
Сцена първа.
Попъ Цеко, Попадията, Коне, Хаджи Пано, Илия, Гьорче.
Хаджи Пано. - Гечмишъ ола, отче свети; гаиретъ чини, мажъ биди, наеднашъ нелегнуи на болѣстьта.
Попъ Цеко. - Чинифъ гаиретъ, господинъ хаджи, дочинифъ! Ясъ веике умирамъ и безъ врѣме во гробо ке влезамъ (силно офка) отъ проклети турци кеседжий, отъ той проклетъ Кючукъ Сулиманъ.
Хаджи Пано – Ами защо те тепа, отче, щo му стори, що му изеде, що толку да те тепа, Богъ да го убие.
Попадията – Сърдце да го изей, господинъ хаджи и сърдечница. Да би дала Богоройца майка, той проклетъ що кандиса олку зло да ни стори; толку му веламъ; бракьa, Богоройца да му доиди и да го накажи сега бърго.
Хаджи Пано – Джанъмъ еденъ песъ що се мога на църквина порта, той нема да го остаат да жиевеитъ; туку що фаиде, лели днеска вамъ ви го стори злото! Ами као я донесофте работата отче свети, що те тепа?
Попъ Цеко – Себапо е оти ми го сакаше чифлико, да му го даамъ безъ пари и озгора расфърли тешка вергиа по сите села. Върли и во нашето, кому петь лири, кому осумъ, кому петнаисеть, а пакъ мене, бракьа, педесе лири и чифлика, Богъ да го отепа. Немайки ясъ толку лири отидофъ на село да барамъ некои край или да го моламъ Кючукъ Сюлиманъ, да кандиса баре со дваисе лири. И тие не оти ѝ имам, ами со мамеле ке и кренефъ. Отидофъ въ село, бракьа и тамо що да видамъ? Сите селани и собралъ Кючукъ Сюлиманъ каи кулата и кои що нѣмаше да му дай върлената вергиа, едни ѝ тепаше; други во кочината ѝ клаеше; трекьи ѝ тераше да се качуа на кулата и ги тераше да седать со голъ гасъ на плочитѣ вжещени отъ сонцето, да ми прощаате. Коа видофъ тоа нещо, бракьа, косата ми се крена и си чекафъ и ясъ некоя мака неискажана претъ сите селани, чунки не носефъ петдесете лири, що бѣше ми ги върлилъ.
Илия – Ама на тие маки згора заощо траеа сите селани, да го ватеа и со раце да го раскинеа, да що сакаше нека бѣше.
Попъ Цеко – Море арно велишъ, бре брате, туку пуста кръвь рисянска е као угасната, а пакъ со гола рака змия не се вакьа, чунки четворицата другари отъ той песъ стоеа разрѣдени околу селанитѣ со голи ножей, како некои арангели. Да ете како нищо не можиме да му праиме на таквие арамий.
Коне – Ами после тебе отче свети, како те тепа? Що кабаетъ ти найде, дали за пари, оти на той саать нему однесе? Али за некои зборъ да не му рѣче и си го налутилъ?
Попъ Цеко – Офъ бре брате Коне, ами зъръ незнаишъ оти на турчинъ никаковъ сборъ рисянинъ не може да му врати, ако ти рѣчи: лета магарето, ти трѣба да му рѣчишъ лета, оти инаку кье те отепа. Да и ясъ сиромафъ отъ евала, другъ сборъ не му рековъ. Арно ама у Кючукъ Сюлиманъ исафъ вейке нема, той ти станалъ зверъ и друго нищо.
Гьорче - Ами после као стана работата, що те тепа, отче?
Попъ Цеко – Ахъ що сакамъ да ви кажамъ се со ретъ бракьа, да знаите, заощо ме тепа той зверъ, арно ама душа неостана сака излегуа, дай мори попадио една чаша вода, оти ми се исуши язико, (му подаде попадията вода).
Хаджи Пано – Гаиретъ отче, гаиретъ, не вели го той зборъ, нема да умришъ, кье ти даитъ Господь здравье. Е после отъ що себепъ те тепа?
Попъ Цеко – Ахъ. Ахъ! (ячи) Ясъ сиромафъ, Щто кье си умрамъ. Гледайкемъ коа и мачеше селанитѣ! као що ви кажафъ, се прибрафъ до него да го моламъ, да ѝ прости и да не ѝ мачи толку, та да печалатъ и да му даатъ пари. Велейки му той зборъ, ми се опули напорки и ми рече: „донесуа ти пари, бре свиньо“? Вие бидете живи Сулиманъ ага! Ако не донесиме сега, кье донесиме утре. „Дефолъ отъ предъ мене, керата, пезевенкъ“, ми рече и намавнуайки со ножо да ми я сечи глаата, се истаифъ на страна. Отъ коа и домачи сите селани, ме викна и отъ коа виде, оти не му донесофъ пари, ми рече, до вечера ако не одамъ в’ градъ да барамъ пари, лошо кье ме найди. Коа чуфъ той сборъ, се ослободифъ, чунки за тогаи куртулисафъ безъ да ме мачи. Си кренаа пушкитѣ уще прѣдъ мене и си отидоа во нѣкое друго село да збираатъ пустата вергия. По нѣкои саатъ си яавнафъ коньо и си тргнафъ во гратъ. Тамамъ доидофъ каи Оджоото долче и евети сите петина кай ме чекаатъ таму, та и ме симнаа отъ конь и со първо що ке ми напраатъ, звѣроитѣ, ао арбията отъ пушката ми скинаа цревата. Тоа не му фтаса, та коа ме кутнаа на земи и ми седнаа еденъ на глаата, друкъ на нозетѣ и ме тепаа со тильето отъ яатаганитѣ, до умиране и ме остаиле тамо спрострѣнъ на земи. Сполаи му, що ме видѣле дваица селани и со вода ме осфестиа и тие ме донесоа дома.
Ето со таквиа маки яасъ сумъ маченъ, господинъ хаджи Панто, и кье умрамъ безъ денъ, та си остаамъ дѣцата сираци.
Хаджи Панто – Ахъ проклета му душа нивна, како не се найде една бугарска рака да изтреби тие проклети звѣрои, що мачатъ ротъ рисьански, по селата и патищата.
Илия – Се наогва, господинъ аджи, се наогва, ама дури вие чорбаджиите гледате саде вамъ да ви е арно, за сиромасите ги подвърлате, нема да се наиди бугарска рака да и тепатъ турцките бабаити. Разбра сега, аджи баба? Да и ако отѫръ ти остани.
Хаджи Пано – До некаде си имашъ прао, господинъ Илия, така сие, у чоражиите е кабаато.
Гьорче – Море до некаде, немаатъ кабаетъ чорбажиите, господинъ аджи, ами до некаде, спроти мене сета мака що я тѫргаатъ сиромаситѣ отъ турцитѣ, отъ богатите я тѫргаат, било отъ Кючукъ Сулимана, било отъ Ахмедъ Бамята или отъ Мустафа Коняро, и друзи многу турцки зулуми.
Попъ Цеко – Аманъ, отъ богатитѣ било отъ сиромаситѣ, лели мене ми се стори, сега що файде. Само една молба кье ви сторамъ бракьа, да барате краи тоа куче табачко да го изтребите, за да куртулисате мачни души рисьански отъ сите села преку ритски и Мориовски. На бога на душа ви остамъ, бракьа, да се сторите мукаетъ да го сотрите той зверъ. Спира цѫрнета да му го пуштите той юнакъ надъ юнака во нашио градъ, ахъ ясъ сиромафъ що не можамъ векье да гльаголамъ, чунки душа векье излегуа. Стани, мори попадио, даи една чаша вода да се напиямъ, оти ми се запре нещо во гѫрлото (му даде попадията вода, пиейки попо се засѫркна и низъ носо му изстече), ахъ ясъ сиромафъ, умирамъ, бракьа, умирамъ, попадио, умирамъ, ела бакни рака, да се простиме (писна попадията да плачи и стори метанијя и му бакна рака, плачатъ и четворицата приятели и липаатъ отъ жалъ и со шамиитѣ си бришатъ очитѣ и тие му стория метаниа и му бакнаа рака).
Хаджи Панто – Прощаи ме, попе Цеко, проштаи ме!
Попъ Цеко – Богъ да прости, господинъ хаджи и ти мене проштаи ме, на Бога на душа ти остаамъ хаджи, да праиш що да праишъ, зверотъ що ме изеде мене и що яди многу друзи рисьани, проштаите ме сите. (Сите со ретъ му бакнаа рака и се простия, во истото врѣме зина три пати попо и си умре. Списка попадията да плачи, тѫргна косите да си и корни, лицето да си го кини со нокти, а пријателитѣ и тие липаатъ и плачатъ).
(Попадията тажи и реди и тръгна да оди въ бунаръ да се фрлитъ.
Попадията (плачи).
Леле Боже до Господа
Що е ова що ме найде?
Отъ проклети лоши турци,
Лоши турци кеседжий,
Кукята ми запустия,
Да би аиръ не виделе;
Леле, леле яасъ сиротица,
Леле, попе, щто ми стори?
Кукята ми я затвори.
(На тоа писканье отъ попадията се стърчала да оди да се върли въ бунаро и я ватия приятелитѣ да не оди да се дави).
Хаджи Пано – Гаиретъ, попадие, немои що кье сторишъ, нека ти са живи челатта, Спиро Църне кье му дойди до акъ на тоа куче.
(Тѣлото на попъ Цеко изнесено и на миндеро седатъ четворицата приятели на попъ Цека).
Сцѣна II-ра
Сѫщитѣ и послѣ Църне.
Спиро Църне (влиза) – Помози Богъ, господинъ Хаджи Пано, како си, шо чинишъ? Здраво, живо? (се рѫкува и се поздравлява со ситѣ) що си ме викалъ нѣщо?
Хаджи Пано – Офъ! За волкотъ зборуаме и волкотъ задъ врата! Земи столо, Бога ти, бре Спиро, да лели дойде кье ти кажиме що сумъ те викалъ. (Зеде столо и седна). Каи си бе Спиро толку врѣме що не си дошолъ каи насъ? Каи скиташъ, каи пустишъ?
Спиро Църне – Ами зъръ не знаишъ, аджи, оти сумъ качакъ от двѣ-три недѣли навамо?
Хаджи Пано - И знамъ и не знамъ, я кажи ни, да чуеме отъ щто си качакъ.
Спиро Църне – Отъ що сумъ, отъ умъ, баремъ да бефъ свършилъ една работа као що трѣба, да ако бефъ качакъ, ама нейсе, ние македонцитѣ, мислиме за утрѣ. Знайте како стана таа работа. Седѣйки во ано каи Миджа во недѣла се задевафме со едни другари мои, ясакчията на ано Асанъ дойде со бабаитлѫкъ да не истера. Отъ зборъ на зборъ се скарафме и се степафме, та му и грабнафъ пиштолитѣ и му и върлифъ во кальта, а него го удрифъ отъ земи и му стапифъ на врато, да ако не ми го откинеа, за чудо кье го заколефъ! Кешкье да го заколефъ, да ако бефъ качакъ, ама неисе за другашъ, кье знамъ као да праамъ.
Хаджи Пано – Браосъ на сърцето юнашко що го имашъ, бре братучедъ, но ако можишъ една работа да сфършишъ голѣмо добро кье ми сторишъ първо на мене и послѣ на цѣлио народъ; ако можишъ да го сотришъ той проклетъ Кючукъ Сулиманъ що шета по Преку-ритскитѣ села и Мориоски и му върла тѣшка вергьия, тепатъ и челата му обезчестуватъ, а пакъ попа Цека – со арбията му дупна цревата и най послѣ го отепа отъ кьотекъ и си умре.
Знаишъ, брату Спиро, колкафъ голѣмъ срамъ е за насъ рисьанитѣ, цѣлио Прилепъ е наскърбенъ за попа Цека.
А пъкъ кога умре попо, овде се наидофме и кога душа даде и ни остаи на Бога на душа, да му бараме крайо на тоа куче Кючукъ Сулимана да го сотриме. Вѣруашъ, брате Спиро, оти отъ коа умре попъ Цеко; секоа вечеръ ми иде насонъ и ме моли да му бараме крайо на тоа куче.
Ето затоа сме ти викале, господинъ Спиро, да те молиме да станешъ единъ войвода и да соберишъ дружина, та да му легнишъ по траго на тоа куче. И сега що велишъ, кье можишъ да свършишъ овая работа, али неможишъ?
Спиро (се усмихва иронически) – можамъ и надможамъ, господинъ аджи, ама сакатъ арно оружие да имамъ, а пакъ за да купамъ сум сиромафъ, ти самъ знаешъ, оти паричка немамъ, со гола рака змия не се факьа.
Хаджи Пано – Море, али приимашъ ти, бре Спиро, да я вършишъ овая работа, та за оружие то е готово те чека тебе, алища кумитски имаме угулъ нови що и носеше таксилдаро мой, (стана и му и даде алищата и оружието), я земи алищата и промени се да видиме да ли ти прилича за войвода. (Се промени и се въоружи Спиро).
Хаджи Пано – Честити нека ти се и Госпо да ти поможитъ да сфѫршишъ оваа работа, та да се прославишъ по сета земя.
Коне – Аминъ, господинъ аджи, така да даи Госпо. Слушай, Спиро, що сакамъ да ти кажамъ: некни ми донесе варъ Георгия Лажо и му отворифъ за кумитлъкъ и той ми кажа оти на драго сѫрце прииматъ, ама сака за войвода да му бидитъ единъ грагянецъ и той си ималъ два-тройца другари верни негои. Ясъ му рекофъ оти за войвода ке ти го пратиме Спиро Църне и му дадофъ четири пушки и патрони.
Спиро – Много аренъ е за тая работа Георгия, господинъ Коне, утрѣ вечерь, ке го наидамъ дай Боже здравье и кье му поидамъ дури тамо. Треба да знаите, оти Кючук Сулуманъ сака да му а граби Тода посестримата на Георгия и да му а турчи, ама со Госпо напре не кье фтаса.
Илия – Да живеишъ, брате Спиро що приимашъ да го сотришъ тоа куче, щo сотре толкуа наротъ рисьанцки, Госпо да ви поможи да го клаите в’рака, та да го сосечишъ и да речишъ аирлииа да му е сефтето на Прилепцките юнаци.
Спиро – Ха, аирлия да ти е сефтето, да сумъ речелъ, ами лани ясъ сумъ сторилъ сефте, а господинъ Илия, сега кье ми биди второ сеченье на турскио бабаитъ Кючучъ Сулимана.
Гьорче – Си сторилъ сефте ха! братенце, ако не ми кажишъ кого, ясъ не сумъ чулъ.
Спиро – Е, лели ме прашате да ви кажамъ: Славе побратимо мой я държеше манастирцката воденица со кириа, да го дупни грео Юсеина арнаутино и да му се повали со тепанье на егумено да му я даитъ воденицата нему и да го истера Славета. На тоа згора Славе я остаи воденицата на денъ Гюргеенъ и си влезе арнаутино. Земайки Славе абуръ джубуръ щто си ималъ, си я зелъ младата жена що му била многу убаа и що си я милуалъ много, арно ама арнаутино, му я грабналъ на сила за своя ханъка.
На тоа Згора Славе прао дойде кай мене на воденица и ме търгна на страна да не чуе татко, да ми рече: „Спиро бре, знаишъ оти ке ме загубеше арнаутино Юсеинъ воденичаро, дека ми я зеде убаата и кротка жена; ми бидуашъ ти другаръ, да му го сфетиме маслото, да да познаи кои е Славе воденичаръ и Спиро Цѫрне“.
На тоа Згора ясъ му се таксафъ и му курдисафме плано како да му го светиме маслото и да му я земиме жената – отъ Славета. Го погоди братучеда си Славе да му се глави на Юсеина за коньите да му и тера со брашно и да ни стори калаузлукъ. Братучедо отъ Славета ни кажа оти на вечерь Юсуфъ со чибуко и гледалъ надворъ во ливадата како му пасатъ коинитѣ.
По Гюргьевденъ неколко дни му се скрифме каи едни вѫрбушкьи до ливадата, та кай двата саато еветиго арнаутино со чибуко запаленъ, дойде близо до насъ, седна да гледа како му паса коньите чункьи не се веруаше на момоко. Седнуа кимъ агата туку му излегофме отъ вѫрбушките со голи ятаани (во истото време търгна Спиро ножъ и почна да му кажуа како го секолъ) и му застанафме предъ него и задъ него, та почна Славе да го суди за дека му я зеде жената и оти сакаше да го сечи со ножо: „ти си бре арнаутину, що ми я зеде жената и сакаше да ми сечишъ глаата? Я чекай да видишъ како боли да ти я сечамъ твоята, и ми рече мене, удри бре Спиро що глеашъ овой арнаутски песъ“. И му лехгнахме со ножеите да го кастриме. При се тоа имаше арнаутино еденъ пиштолъ запоясъ не му текна да се вати занего, ами падна на молба да го порстиме, да кье му даелъ сто лири на Славета и жената; кай ти сака пари Славе, му я зедофме глаата и я грабнавме жената му.
Да ете ми го сефтето на сеченье турцитѣ, бракьа, и да знайте оти и Кючукъ Сулимана кье го сечамъ, еве вака (маатъ со ножо) за да спасамъ здравьето, честьта и имото на нашитѣ грагяни и селани, що неможатъ да здивнатъ отъ него.
Хаджи Пано – Браосъ, да живѣишъ. Е ова чудо ясъ не сумъ го чулъ, бре Спиро, ти що си го напраилъ. Госпо да те чуа и да те брани отъ сите лошотии, дури да истребишъ тие проклети рисянски душмани. На, дършъ овие нѣколку бели меджидии, да ти се найдатъ.
Коне – Така треба, Спиро, со тие душмани да се праи. Турцитѣ ако се исплашатъ отъ васъ, нѣма да го мачатъ послѣ народо. Тие предъ силата наведуваа глаа. Заповѣдаи и отъ мене едень подарокъ.
Гьорче – Заповедай и отъ мене, господинъ Спиро.
Илия – Ето и отъ мене, брате Спиро, ако се и по малце, чунки толкуа ми се сгодиа. (Спиро отъ сите зеде пари и му бакна рака и стана веке да си оди на село).
Спиро – Е седете со здравье, бракьа, и добро видение. Ако рѣчи Госпо да си дойдамъ здравъ и живъ кье ви платамъ, а пъкъ ако умрамъ алалъ да ми чините.
Хаджи Пано – Со здравье войводо, Спиро, со здравье и алалъ да тие всичко що ти дадофме. Само Госпо да те донеси назадъ.
Спиро – Благодарамъ ви, сбогумъ, бракьа, (сите го фатиа за рака и го испратиа до врата и пакъ седнаа на миндеро).
Хаджи Пано – Е, господинъ Илия, ти како велишъ за оваа работа що я зафатифме, кье се свърши безъ да се сети оти ние го обружифме Църнета?
Илия – За оти кье се сфърши, сенетъ да ти даамъ, господинъ аджи; а оти кье се сети, ичъ не сакамъ да знамъ, само со душа кье чекамъ да чуямъ оти го сотреа Кючукъ Сулимана, да самъ яасъ кье кажуамъ по свето. Разбра, аджи баба. Ама кье разбереле турците, та кье ме вататъ и кье ме затворатъ, ичъ не сакамъ да знамъ, лели еднашъ кье умирамъ. Аджи, аджи, ичъ да не се боишъ отъ умирачка, кьешкье за народна работа да умришъ юначки, а не отъ болесть како баба и знаи оти народо паметникъ ке ти напраи и името кье ти остани славно за веко.
Хаджи Пано – Браосъ бре, господинъ Илия, оти имашъ тоа сърце юнашко, кьешкье и яасъ да го имамъ твоето сърце, та ако бефъ и по сиромафъ.
Илия – А пакъ ясъ веламъ, господинъ аджи, кьешкье да го имафъ твоето богатство, та да видишъ колку чети кье составефъ, да и требатъ турцките бабаити що тепаатъ по созлийте и юначнитѣ чорбаджий за да даваатъ страфъ на народо и що да сакаатъ да грабаатъ и да обесчестуатъ, печалбитѣ пъкъ отъ грабаинето да му и носатъ на каймакамите на пашитѣ.
Коне – Тоа е близо до умо, господинъ Илия: клинъ, клинъ тера, що рекле стари. Дѣдо Славейковъ пиша еднашъ во негоата газета оти бугарите дури стоатъ со скърстени рацѣ ке и тепаатъ и келшитѣ турци. Не е така бре бракья?
Илиа – Така сме, господинъ Коне, така: да ви кажамъ нѣщо за коа бефъ дете; ме тепа едно турче и плачейки си дойдофъ дома, „що плачишъ бре синко?“ ме праша татко, е, ме тепа едно турче татко, му рекофъ, ами кай ти беа тебе бе синко дветѣ раце, за една глаа, неможеше да го отепашъ, та щто ке доеше ясъ кье тьргавъ; отъ рѣшетото си ти подолу? рѣшетото ако го настѫпишъ на лубо, кье скочи и почело кье те удритъ, а пъкъ ти, синко да му лежишъ, да те тепа едно келао турче. Море, море трѣба да знаишъ оти ако си офца секой кье те стрижи. Знаишъ како си и учатъ турците синои си: вуръ, вурулма.
Слушай вамо синко още еднашъ, ако ми доишъ тепанъ, кье те скапамъ отъ кьотекъ, а пакъ ако тепашъ некое турче, бакшишъ кье ти даамъ. Ясъ сега кье ти простамъ.“
Отъ овие зборои що ми и рече татко, господинъ аджи, не си дадофъ ни на турче да ме тепа, ни на каурче. Еве остарефъ и не сумъ удренъ, ама оти кье речите? Щомъ кье видамъ оти ска да ме удритъ еден турчинъ ясъ побѫрго него кье го удрамъ елъ чабуклукъ мариветъ велатъ турцитѣ, кой кье превари той кье удари, па ние велиме.
Хаджи Пано – Браосъ, господинъ Илия на твойотъ татко що те учи да немашъ страфъ отъ тие проклети турци, ами мойо татко и майка Богъ да и прости, знаишъ како ме учеа: „синко, коа кье видишъ нѣкое турче оти иди кай тебе да му се истаишъ, отъ пато ако те тепа, ти да не кревашъ рака, ами да му се молишъ, аманъ ага, простиме, аманъ ага простиме жити вѣра. Така да му се молишъ синко, кье те прости, ако не му се молишъ, кье го налутишъ да можи, я со ножо да те убоди, я со пищоло да те отепа, чунки сите турчиньа носатъ ножои и пищоли. Наведена глаа синко, сабья нея сечитъ“.
Ете отъ ваквие зборои отъ майка ми и отъ татка ми що ми и велеа, бракьа, и день денеска не можамъ да и забораамъ и дури во соно и сонуамъ и се плашамъ.
Илиа – Ами зеръ саде тебе те плашела майкати, ами цѣлио народъ бугарски, така е плашенъ отъ майкьи си уше въ пеленитѣ лели си имаме една детинска песничка: „тате, пате, евеи турцитѣ скрисе во гърнците.
Ете отъ тоа да познаишъ оти страо ние още отъ мало се отъ тие проклети турци.
Само со ваквие бракья юнаци како Спиро Църнета и друзи кье и уплашиме турците и кье го насърчиме народо да сака свобода.
Брао, брао (извикватъ всичките)