Второ дејствие
Селската кукья.
Кукята на Митре-селянина, въ село Вепърчани, въ срѣдата огнище, въ което гори огѫнъ отъ горе се забѣлезва оджака съ верушки и со котле закачено, около огнището столчета. На срѣщната страна нокьи подница и вършникъ. Отъ една страна стомни съ вода и дървенъ букаръ. На друга страна на колецъ закачени цървени пиперки.
Сцена пьрва
Митре, послѣ Мара, негова жена
(Митре сѣди по край огнището и пуши съ чибукъ тутунъ, а Мара до него прѣди со урка).
Мара – Е домакине, вчера куртулисафме не тепани, отъ той проклеть Кючукъ Сулиманъ.
Митре – Вчера куртулисафме, Маро, ама денеска ако го донеси гялотъ, као кье куртулисаме, ако знаишъ кажими?
Мара – За да куртулисаме, Митре, поиди каи Георгия и кажиму що сака да ни напраи Кючукъ Сулиманъ.
Митре – Е да що дека кье му кажамъ мори Маро?
Мара – Да бара некои край, да я куртулиме Тода. Ете тоа кье му кажишъ.
Митре – Е арно неа той кье я земи и кье я куртулиса, ами ние, каи кье се вдениме отъ той песъ?
Мара – Ние нека умриме, само чедото да го куртулиме, да не ни го потурчи и сио сой во грефъ да ни го клаитъ, да занасъ као сака нека бидитъ.
Митре – (главата си клати). Ей Маро, ей, ние да умриме а?
Мара – Да умриме, ами що дека сме живи? Зеръ некой поминъ сме поминале, да кье го жалиме поминотъ, Митрее.
Митре – Вистина поминъ не сме поминале, ама животъ е мила дури гледаатъ очите бело видело, Марооо!
Мара – О, офъ море, домакьине, да за вакфаа животъ що живеиме, кусо нека е, коа неможиме стопани да се сториме ни на челатъ ни на стока.
Митре – Колку затоа така сие Маро, ама деде.... Ай да се обуямъ и да му одамъ на Гьеоргьия да му кажамъ, друго чаре нематъ.
Мара – Що праишъ прай, дури е по бърго оди оти водата спие, душмано не спие. (Кучето лае и се чува гласъ: Митрее).
Митре – Леле Маро, треба да е той, що лаи песо (трепери), я излези да видишъ кой е?
Мара – Море де, бре домакьине, що се плашишъ толку, биди машъ. Еднашъ кье умри чоекъ, що кье умриме утре, нека умриме денеска, кой сака нека биди.
(Влизатъ: Кючукъ Сулиманъ, Фезо, Абдула, Алия и и Даутъ).
Сцена II
Кючукъ Сулиманъ – (гордо влиза вкѫщи). Тука ли си бре, Митре Чорбаджи?
Митре – Тука сумъ, Сулиманъ ага, заповѣдай, добре сте ми дошле.
(Поседна околу огнището).
Кючукъ Сулиманъ – Я ти море Митревице, що прауашъ?
Мара – Еве каи туку предамъ, Сулиманъ ага.
Кючукъ Сулиманъ – Е, кье работуашъ, зере ти не ме слушашъ на мене, да ми го дауашъ Тода, да ми го биди еденъ анѫмка и послѣ ичъ да не работуашъ и мажти нема послѣ ни да ора, ни да копа, чунки ясъ кье терамъ селаните да ви работуатъ на ангария.
Мара – Ни Тода тия давамъ, ага, ни па сакамъ селаните ангария да ни работатъ.
Кючукъ Сулиманъ – Ти не дауашъ, ама ясъ кье го земуамъ. Я оди да го викуашъ Тода, мори джадио, зере сега кье ти сечуамъ глаата.
Мара – Ами фчера, лели ти кажавъ, оти Тода е на поседокъ.
Кюукъ Сулиманъ – Демекъ ти фчера ме излажуа, ами ти лели кажуаше оти за денеска, кье го викуашъ, а пакъ сега, пакъ сакашъ да ме лажуашъ. Одуай джадио, да го донесуашъ Тода, кай си го криуала, зере валла, билля и жими еденъ турска вѣра, ако станамъ кье те скапуамъ отъ кьотекъ.
Митре – Джанамъ не е работа, за со кьотекъ, Сулиманъ ага, со арно да е, со арно.
Фейзо – Ха, ете така, со арно, де со арно, ай оди бре чорбаджи Митре да го донесуашъ Тода, да я праша Сулиманъ ага, да ли сака да се турчи, ако некьи, нека ви седи – со сила нищо не бидуатъ.
Кючукъ Сулиманъ – Ха, ете така, као що вели Фейзо ага, донесуай го Тода, ясъ да го прашуамъ, ако некьи, нека ви седи.
Митре – Колку за тоа аклиа си Сулиманъ ага, ама ясъ незнамъ во кое село е Тода – Мара знаитъ.
Мара – (сърдито). Ясъ знамъ, да незнаишъ лепъ вуста да си клаишъ. Слушайте агьи, агьи, ни Митре знаи, ни па ясъ знамъ каде е Тода. Кажете що ручекъ да ви напраамъ, да си ручате и со здравье да си ойте. Да тоа, що барате во нашата кукя го нема.
Кючукъ Сулиманъ – (сърдито). Али чу бе Фейзо ага, що лакардии зборуатъ?
Фейзо – Кога не му стануашъ со ятагано, да я наредишъ, елбете кье зборуатъ, я.
Кюукъ Сулиманъ – Демекъ ние сме чапкѫни, мори Маро, сакуашъ да кажишъ, а?
Мара – Ако не све чапкѫни, не ни идите на кукяава, два дни со редъ да ми я барате кьерка ми, Сулиманъ ага.
Кючукъ Сулиманъ – (сърдитъ многу, става и улавя я за космитѣ и удара я съ ятагана). Чапкѫни ли сме ние, джадио, една, на за тебе. (Пищи Мара: о, охъ, ясъ сирота да види Госпотъ).
Митре – (троши си прьститѣ плаче). Аманъ Сулиманъ ага, що кье сторишъ, не вакяйте за кусуръ, оти толку е сечи умотъ, на Мара.
Кючукъ Сулиманъ – Чекуай, анасѫна, да го колуамъ той джадиа.
Фейзо – (става и улавя го Кючукъ Сулимана). Ай, простия Сулиманъ ага, за сега, да, ако не я донесуа Тода, послѣ, коли я. Маро, мори, що велишъ? кье одуашъ да я донесишъ Тода?
Мара – (плаче). Кье одамъ – да не пойдам со здравье. Офъ, ясъ сирота.
Кючукъ Сулиманъ. – Ойдуай еве кье те пущтамъ. За атѫро на Фейзо ага, ама гледуай вамо, ако не го донесуашъ, жими еденъ вера, кье те колуамъ. (Зима си Мара шамията, си я тура на глава и си върви). Слушай вамо, айде, бърго, одуай и бърго идуай, да месуашъ еденъ баница. Носуай и ти бре Митре ракьия, айде бърго.
Мара – (на страна). Ай да би се отруле и айръ не виделе. Да излезамъ отъ кукя надворъ, да ако се вратамъ, со куршумъ да ме удрите.
(Излиза Мара).
Сцена III
Сѫщите безъ Мара
Фейзо – Е, вистина многу лоша жена си ималъ, бре Митре.
Митре – Вистина е лоша, Фейзо ага, ама де-де, що да ѝ праамъ?
Кючукъ Сулиманъ – Ти нема що да ѝ прауашъ, ама ясъ кье и напраамъ со овай адѫрбаба (хваща се за ятагано). Айде, ти да колуашъ еденъ ягне и да го печуашъ за ручекъ.
Митре – Пекьи Сулиманъ ага, да одамъ.
Фейзо – Айде по бърго донеси ракьия, да после оди.
Митре – Пекьи, Фезо ага, кье ви донесамъ и ракьия и мезе. (отива и имъ донаса). Повелете агьи, сами служете си, дури да дойдамъ ясъ, да послѣ ясъ кье ви служамъ.
Кюукъ Сулиманъ – Не сакуаме ти да ни служишъ бре.
Митре – Е, ако нескате ясъ, Мара кье ви служитъ.
Кючукъ Сулиманъ – Не сакуамъ ни Мара, ни ти. Тода кье го носуашъ, тая кье ни служи. Айде бърго одуай да го найдуашъ кай сте го криуале и да го донесуашъ, зере, жими еденъ вера, лошо кье ви расипуамъ.
Митре – Жими Госпо, Сулиманъ ага, незнамъ каде е. Мара я знаи каде е.
Кюукъ Сулиманъ – Мара, пара, ясъ не знауамъ; Тода да донесуате, зере жими еденъ вера, ке затворуамъ на кукята и живи кье ве горуамъ; айде одуай бърго и не гледуай пойке.
Митре – (на страна). Леле, ясъ сиромафъ, живи кье не гори, нема вракянье назадъ. (Излиза бързо).
Сцена IV
Сѫщитѣ безъ Митрета
Кючукъ Сулиманъ – (Дига чашата). Айде на здравье, бе кардашларъ. Охъ,охъ ха а, а, аренъ ракьия било, де бюрунусъ пиуайте. (сички на редъ пиятъ и мезе ядатъ).
Фейзо – Ама Сулиманъ ага, ако не му се пофалеше, да му удришъ еденъ кьотекъ на Мара, тая ущте чалѫмъ кье ни продааше.
Кючукъ Сулиманъ – Ами лели видуафте, каковъ асия каурка? Ясъ еденъ лакърдия му зборифъ, той две; еменъ, кога му удруафъ нѣколку ятагани: аманъ ага, простиме, вати да се моли и да плачитъ.
Фейзо – За тоя, така си е, Сулиманъ ага, на кауринъ лице да не му се дава, ами страфъ, страфъ и кьотекъ, да му земишъ, тоа що сакашъ.
Алия – Джанѫмъ дилъ ми гяуръ, удри и друго нищо, зере на гяурино умо му иди на беганье. Ама не е вака Сулимань ага?
Кючукъ Сулиманъ – Така е Али ага. За да не кренитъ глаа каурите и да не земуатъ нашето царсто, трѣба да и тепуаме, да и колуаме, да му турчуаме момите и невестите.
Фейзо – Аклиа си Сулиманъ ага, така треби. Ако не му давате страфъ тие кье ни се качатъ на врато; Чункьи тие сетъ десетъ каури поекье отъ насъ.
Кючукъ Сулиманъ – Джанѫмъ, вистина сетъ много, ама еденъ турчинъ бъркуа четириесетъ каури, само со еденъ ятаганъ на рака. Знайте отъ денеска що кье прауаме кардашларъ? (сички му казватъ: айръ аберъ Сулиманъ ага). Ишалла айрлия етъ: ние трѣба да и биттѫрисаме неколку каури, що се готватъ да бида кумити.
Фейзо – Кайсе тие Сулиманъ ага, що се готватъ за кумити?
Кючукъ Сулиманъ – Биринджи кумити: той Спиро Църне, отъ Пирлепъ, Гьоргьи Лажо, отъ село Царевикъ, Илия отъ Башино село, той кьерата Иосифъ е, той Пецо и друзи ясъ що и знауамъ и той керата Ристе топало терзията, що и дупаатъ да се прауатъ кумити и да не тепуатъ насъ. Тие дури не и биттѫрисаме, кардашларъ, мене душата раатъ не ми чинуатъ.
Фейзо – Пекьи, Сулиманъ ага, уще отъ денеска да му го пущиме Мустрета протугьеро, да му бара трагата пешинъ, на Гьеоргьи Лажо, и да го биттѫрисаме него, после и друзите. А, щто велите вие бре кардашларъ? (сички му удобряватъ).
Кюукъ Сулиманъ – Нейсе, така кье прауаме. Еменъ, защо го нема да дойдуа, той Мара и той кьерата Митре? Даутъ ага бе, я чинуай еденъ зафметъ, да прашуашъ нисъ село, да не се криуале во некой кукя тие сфиньи.
Даутъ – Пекьи, Сулиманъ ага, да прашуамъ, еменъ на кауринъ кой му праи добрина, на гяоло му пали кандило. (излиза).
Сцена V
Сѫщитѣ безъ Даута
Фейзо – Као глеамъ Сулиманъ ага нѣма да дoйдатъ овие сфинье, що се забаия олку? Зеръ се уплаши Митре дека му се пофали да го горишъ жифъ въ кукята му, отъ той страфъ можи да не идитъ.
Кючукъ Сулиманъ – Джанѫмъ, ако го научи гяоло да не дойде, да кье види кой е Кючукъ Сулиманъ, ама нейсе. (Пушка пукнуа надворъ, сички уплашени ставатъ на нозе съ пушкитѣ врацѣ, насочени къмъ вратата). Държте се, бре кардашларъ, зере можи да е некоа потера (Влиза Даутъ и всички на мѣстата си).
Сцена VI
Сѫщитѣ и Даутъ
Фезо – Море що беше таа пушка, бе Даутъ ага? Не исплаши сите?
Даутъ – Мене ми се пущи Фезо ага.
Кючукъ Сулиманъ – Ай алла иликъ версъиъ, бе Даутъ; пакъ ние рекофме да не иди некоа потера на насъ, да не удритъ.
Даутъ – Ха, потера кье иди на насъ, кога укьомато е нашъ.
Кючукъ Сулиманъ – Нейсе. Е, како се научи за овие сфиньи?
Даутъ – Тиа избегале кай Гьеоргьия Лажо, чункьи тамо била Тода као що ми кажуаше Митре протугьеро. Знаишъ Сулиманъ ага, що напраифъ со Митрета? Го натерафъ да нарача въ село неколку мазници и друго, за ручекъ и у коджобашията да одиме да ручаме, чункьи овде нема да дойди, той кьафиръ Митре. Куршумъ за нифъ, куршумъ анасѫна.
Кючукъ Сулиманъ – Ашколсунъ, Даутъ ага, аренъ си сторуалъ. Ей бе кардашларъ, сега како есапите да му прааме на овие бунтовници?
Фезо – Бенджесъ, да му одуаме, кай той сфиня Гьеоргьия Лажо и да го биттѫрисаме. После да и ватиме Митрета и Мара, да му вързиме рацѣтѣ на опаку и да и донесиме овде, та да и затфориме во кукява и да и изгориме живи, а пакъ Тода кье го носуашъ на Пирлепъ и кье го потурчишъ. Ете вака да му напраиме, Сулиманъ ага.
Кючукъ Сулиманъ – Мунасипъ е така, Фезо ага, ашколсунъ на акъло. Що велуате вие, бе кардашларъ? (Сички казватъ: мунасипъ е, мунасипъ). Е, мадамъ така, айде стануйте да одуаме кай коджабашията, да ручуаме. (Сички ставатъ и си излизатъ).
Сцена VII
Митре, Мара и Тода.
(седатъ край огнището)
Митре – Али я затвори Маро арно портата?
Мара – Я затворифъ, пуста останала.
Митре - Санкимъ тие пци си скършия глаата, си отидоа уще кай пладне отъ нашево село, ама пакъ треба да се вардиме.
Мара – Ами не се научи за во кое село кье одеа?
Митре – Алайлемъ во Царевикъ, да го тепаатъ Гьеоргъия, Маро.
Тода – Офъ да би Госпо и отепалъ, да би, бре тате, како и натералъ гяоло да го тепаатъ сиромашкиотъ Гьеоргьия, що очите му и вади?
Мара – Офъ мори кьерче, ти Гьергьиа го жалашъ, ами себе зеръ не се жалашъ?
Тода – Се жаламъ майко и себе ама ако ме граби тоа куче, по арно да ме отепа, отъ що сумъ жива.
Митре – Госпо да те чуа кьерко; каи сила правина нема.
Мара – Каи сила Митре и синдилия кье му даи Госпо.
Митре – Чулъ те Госпо Маро. Ама да не е подрекъ Маро, туку отъ каи що седиме, да и донеси гяолотъ, мрснитѣ, що би праиле?
Мара – Едно кье и чуеме пците да слаатъ и ке избегаме низъ мала врата и па кье се скриме у Спасета, као фчера и некни.
Митре – Ами ако ни я вататъ и малата врата, послѣ що кье праиме?
Мара – После енеа секьирата, ти кье му застанишъ на голема врата и коа кье влегуатъ удри, а пъкъ ясъ, кье го земамъ кросното, Тода пиралката и кье му застаниме на мала врата и кой кье влези по глаа,и тука. Ете тоа не пери Митре, ако и донеси гяоло вечерва.
Митре – О, о, офъ пусто останало, що кье отепамъ ясъ турчинъ.
Мара – Ако не го отепашъ ти, Митре, па той кье те отепа, я живъ на рѫженъ кье те печитъ.
Митре – Офъ, ясъ сиромафъ, нема чаре, кье се умира, безъ дни. Офъ мори керче Тоде, како се запна тоа куче во тебе, да ни се запусти кукяата?
Тода – (плаче) Отруачка тате, дайте ми да се отруямъ, за да куртулисамъ отъ той проклетъ и вие живи да си бидите.
Мара – (сърдито) Душманите нека се отруятъ кьерко, душманите. Море оти не мислишъ що зборуашъ бре Митре, що ми го расплакуашъ девойчето? Си забралъ гайле, за умирачка. Ти и ясъ нека умриме, само Тода да я куртулиме.
Митре – Е, ай нека умриме ние; е кажи сега, као да а куртулиме?
Мара – Море ние со тебе не омжиме да я куртулиме, лели се страшишъ отъ сенката, ами я си земи стапчето и пойди му кай Гьеоргия и донеси го овде, та да мислиме со него као да я куртулисаме.
Митре – Арно велишъ Маро, ами не е кабилъ утре да одамъ по дене. Да не нещо ме начекаатъ на пато тие пци?
Мара – Море кой кье те види нокьеска, бре Митре, денье по арно можа да те вида, още денеска.
Митре – (се ребри - свива рамена). И ясъ не знамъ као да праамъ.
Тода – Као що ти велитъ мама, тате, така праи; ай зготви се жити мене и пойди кай Гьеоргьия. (Ау, ау, кучетата лаятъ, гласъ отъ вънъ се чуе: брее, Митре, отворете портата бре; бамъ, бамъ тропа).
Митре – Леле Маро загьинафме, етеи турците, угаси го виделото и айде да бегаме низъ мала врата. Дай рака Тоде (улавя я) и бегай да бегаме.
Мара – Замолчи бре Митре, замолчи не плашими девойчето; чекай да чуеме кой е той що вика. (За минута мълчание. Отворете бре лугье. Повторно вика). Гьеоргьия, Гьеоргьия е Тоде, запали виделото; да одамъ ясъ да му отворамъ.
Тода – Дууу, вистина майко Гьеоргьия е, оди и ти тате отвори му.
Митре – Мори кьерко, арно ме терашъ да одам да му отворамъ, ами ако не е той?
Тода – Той е тате, той е, не плаши се.
Мара – Остай го мори кьерко, татка ти, еве ясъ кье одамъ. (Излиза).
(Влиза Гьеоргьия гордо и обруженъ)
Сцена VIII
Сѫщитѣ и Гьеоргьия Лажо
Гьеоргия Лажо (весело). Добро вечеръ Митре.
Митре – (съ растреперанъ глас). Далъ ти Госпо добро, синко Гьеоргьи (улавя го за рѫка и целува го въ чело). Повелими, добре ми дошолъ. (Посочва му столъ).
Мара – (улавя го за рѫка). Е, добре ми дошолъ Гьеоргъи. Що чините?
Гьеоргьия Лажо – Добре найдоф Маро, арно сполай на Богу.
Тода – (улавя го за рѫка и плаче). Добре дойде, Гьеоргьи, що чинишъ? Како си?
Гьеоргьия Лажо – Добре ми те найдофъ Тоде, арно сумъ сполай Богу, ама ако знаефъ оти кье плачишъ, немаше да идефъ. (Къмъ Митрета). Да не сте я теплале Тода, татко Митре? Що вака рони солзи?
Митре – Море кьешкье ние да сме я тепале синко, туку...
Гьеоргьи Лажо – (очуденъ). Що е тоа туку? Я кажете ми да чуямъ?
Мара – Море лели те донесе Госпо, Гьеоргьи, кье ти кажиме и сега на тие лакърдии бефме со Митрета и со Тода, да дойди Митре при тебе и да ти кажи нашата мака що я имаме отъ той проклетъ Кючукъ Сулимана, що сака да ни я пусти кукята.
Гьеоргьија Лажо – Е, е, вистина било иденьето на тоа куче при васъ, као що ми кажа еденъ приятелъ. Ами немоеше да дойдишъ, ти бре татко Митре, уще първио денъ, да ми кажишъ, оти Тода я сакалъ, за да дойдамъ и да му го угасамъ кандилото, на тоа звере?
Митре – Е, да едно отъ пусти страфъ, да не ме начека некаде и друго си велефъ, белкьи кье се одмини, за да не иди, арно ама той па ни дойде и ни се повали да не изгори живи, фкукьи, ако не я найдиме Тода каде е скриена и ако не му я даиме да я турчитъ.
Мара – (дава му пагуръ съ ракия). Повели Гьеоргьи напи се една ракьия и да бараме вечера. Да лели те донесе Госпо, кье бараме со тебе некой край.
Гьеоргьия Лажо – Лесно е за вечера, мори Маро, я кажете ми що велеше той арамия, за мене и за Тода?
Мара – Ете така чедо Гьеоргьи, на двата пата що дойде, даде Госпо не я найде овде Тода, чунки беше на поседокъ у Спасета, да си сборуи со негоите девойчиня. Седнаа коа ядоа, пия, сърдце да и испие. И не ви, не сучи, во що дърво не пикна, за да му я донесиме Тода.
„Ти знаешъ Маро кай ти е скриена Тода, я кя я донесишъ, я чаре не бидуа.“ Ми велеше: тоа що го барате вие во нашава кукя, го нема, му рекофъ. Ами лели се налути, кучето ни едно и ми рипна, да ме тепа дури му фтаса и ме натера да одамъ да я барамъ Тода и да му я донесамъ, да му тура ракьия. Арно ама ясъ си вативъ напреку и векье не се вратифъ.
Гьеоргьия Лажо – Демекъ Митрета самъ си го остаила?
Митре – Самъ ме остаи, синко Гьеоргьиа и научи Госпо, да ме пуща да му коламъ яагне, му дадофъ ракьия и му рекофъ да си служатъ сами, отъ коа кье дойдамъ, после ясъ да му служамъ.
„Море некямъ ти да ми служишъ бре кауринъ, ами Тода, Тода, да я донесишъ и таа да ми служитъ.“ ми рече наврекнато. На тоа Згора си зедовъ очите враце и димъ да ме нема, та сумъ ти се крилъ е, е, е, во спилине.
Гьеоргия Лажо – Разбрафъ сега Митре, мене ми кажа еденъ приятель отъ селово, ваше, за кой го дупелъ Кючукъ Сулимана да я сака Тода. Ама веричката кье му я менамъ и нему, та и нимъ.
Мара – Е да Митре, протугьеро е що го дупи, чункьи той ми потпущи зборои, да ми я сака Тода. Арно ама отъ коа разбра оти ти си я имашъ посестрима, я наклевети на Кючукъ Сулимана гьоа велела Тода нещо лошо за Кючукъ Сулимана; така и за тебе те клеветелъ.
Митре – Повели Гьеорги, написе ракьия, оти и мене ми се пие. (пиятъ и двамата). Као мислишъ синко, Гьеорги, на ова згора?
Гьеоргьия Лажо – Предъ да дойдамъ овде Митре, ясъ измислифъ и му рекофъ на Спира Църнета да дойди овде ноькеска, али утре и да и чекаме тие пси, та да истепаме и да си ватиме планината. Ете тоа мисламъ и тоа кье го прамъ Митре.
Мара – Така треба за тие бездушници Гьеорги.
Митре – Ай ако е кабилъ друго некое чаре барай му бре, синко, да не се праи у насъ таква кървнина?
Тода – Арно вели, тате, Гьеорги; ай во нашава кукя нека не биди кървнина.
Гьеоргия Лажо – Е, друго чаре, Тоде, нема, клинъ, клинъ тера. Друго чаре, ако идишъ ти у насъ, можи кървнина да не биди овде.
Тода – Що велишъ ти, мори майко?
Мара – Е лели ньекишъ и ти кьерко, овде се праи кървнина, оди.
Тода – Одамъ майко, ама и ти ако идишъ.
Мара – За атѫро твой кьерко и ясъ кье одамъ и толку.
Гьеоргия Лажо – Ай коа така гответе се, сега да си ойме, ако е нокье.
Митре – Море вие арно кье ойте, ами мене кай кье ме остаите, бре братко?
Мара – Тебе дома кье те остаиме, да я вардишъ кукява.
Митре – Ами ако дойдатъ тие кьрволочници, що праамъ ясъ после?
Мара – И понапре ти кажафъ клайсия секьирата задъ врата и коа кье влегуатъ, пресечиму глаите на сите и ела си ити кай Гьеоргьия Цареикь.
Митре – О, о, ясъ коа кье му и пресечамъ глаите и на Госпо аберъ да му сторите, мори Маро.
Гьеоргия Ладжо – Демекъ ти се боишъ, татко Митре?
Митре – Се боямъ ами, прашашъ.
Мара – Ами заощо си машъ? Баремъ не носи гакьи коа се боишъ.
Тода – (жалостно) Не задевай го мори мамо, татета, оти той е многу страшливъ; прегье, коа викаше Гьеоргия, той се стресе као пратъ.
Гьеоргия Ладжо – Ами као да му праиме Тоде на татка ти?
Тода – Као кье му праиме, кье го земиме и него, кай кье умриме сите и той нека умри.
Мара – Е, лели велишъ ти кьерко, нека иди и той и толку. Ай коа така да си прибериме алищата и да се оди, оти водата спие, а душмано не спие. После, Митре кье приготви коньите, (обръща се къмъ Митрета). Подай Митре врекьите да си клайме алищата. (Гуратъ си дрехите въ чувала).