Трето дејствие
Образувание на четата въ с. Царевикъ.
Сцѣната прѣдставлява одаята на Ристе Коджобашията. На срѣшта стои единъ ковчегъ за дрѣхи покритъ съ бѣлъ чаршавъ. На около полица, която стоятъ саани и паници и нѣколко шишета съ ракия и вино. Една дългасофра въ средъ стаята и на около наредени столове. На стената единъ часовникъ на кьошето на сиджимка една кърпа за лицѣ. На источната страна една икона и кандило и два пищола окачени на стената.
Сцена първа
Ристе Коджобашията – Е, као помина на гости на с. Вепърчани Камче:
Камче протугьеро – Со яденье, со пиенье, многу арно поминафъ Ристе, ама отъ проклети душмани лошо.
Ристе Коджабашията – Е зеръ те тепаа некой душмани, що лошо ти било?
Камче протугьеро – Море, ни ме тепаа Ристе, ни ме караа, сиромаси вепърчанци, ами се ме гощаваа, со печени прасиня; туку лели е вера наша потурната и на сведено проклетите душмани раатъ не ни оставаатъ.
Ристе Коджабашията – Па ви дошолъ некой арамолебецъ да ви расипи соборо, као лани що отиде Кючукъ Сулиманъ во с. Царевикъ и му го расипа соборо.
Камче протугьро – Ете истото и насъ не найде. Таманъ на ручеко го донесе едноногьио Кючукъ Сулимана, кондиса у коджабашията и го прати одавнико Мустрета да и собери сите селани да му я даатъ вергьията що му я върлилъ и нимъ, као и намъ. Као и мачи, коа и сучи: едни и тепа; друзи во кочина и затвори; трекьи и ѫрка и плука и дури не му зеде отъ неколцина по неколку лири и не и остаи.
Зеръ беше му кажаль Мустре за мене оти сумъ тамо и ме викна, та ми рече: „бре, Камче кьерата, ти да одишъ на вашето село и да му речишъ на Ристета коджабашията, да ми я собери вергьията, за коа кье дойдуамъ тамо, да и найдамъ азѫръ парите, зере, ако не и найдамъ азъръ, жими турски вера, коскьите кье вии скършамъ. Ете као ти велаатъ, коа игра мечата у комшията, кье игра и у тебе.
Ристе Коджабашията – Ами отъ коа стана, отъ кай коджабашията, да не беше отишолъ кай Митрета, да му я граби Тода, посестримата отъ Гьеоргьия Лажо?
Камче протугьро – Тамо беше ошолъ; арно ама, Тода не я нашолъ дома, тикьи коа беше и мачилъ, мачилъ и за малце кеа загубелъ Мара, чунки му се врекнуала.
Ристе Коджабашията – Мара е юнакъ, ами Митре е многу страшлифъ. Е, после, као напраия?
Камче протугьеро. Као напраия; я пущилъ Кючукъ Сулиманъ Мара да бара Тода да му я носи, Митрета го пущи да му коли ягне и беа ти избегале и и остаиле сами во кукьи кърволочницитѣ.
Ристе Коджабашията – (очуденъ). Що ми кажа бре Камче? Се валеше да ни истепа а?
Камче протугьро – Ами зеръ саде за насъ той се фали. Коа нашолъ село безъ кучина бесъ стапъ си оди.
Ристе Коджабашията – Имашъ прао Камче, ама сега векье дойде коса до камена, я косата кье се кърши, я камено: мене кье ме тепалъ, Гьеоргьия Лажо, Иосива и друзи мнозина, ама многу било малце останало, кье се бара краьо. Я ай пойди нисъ село и изкажиимъ на селаните нека дойдатъ овде, да видиме що кье речатъ.
Камче протугьеро – Пекьи Ристе да и викнам. (Излиза).
Сцена II
Ристе Коджабашията (Самъ)
Ристе Коджабашията – Ова зафалуване отъ тоа куче, не кье ни излези на арно, така ми се чини. Ами зеръ саде той арамия иди у насъ. Рани и со пържени кокошкьи и со кошеи питулици и на яаденье плакяй му и дишъ пара си.
Ехъ! сполайти Господи, що толку си не колналъ и си ни пратилъ: Кой се тепани? Рисяните. Кои се грабени? Рисјанитѣ. Кой с ѫ турчени? Рисяните. (Дига рацете и очите на горе). Господи, нема да се смилишъ за насъ да не избавишъ отъ овие кърволочници и да речиме и ние сполай Богу? Али до века вака кье бидиме мачни?
Ексикъ нека е и вакофъ животъ що го живейме ние. Дома да седишъ на трепетъ да си, ако лавни песо, мислишъ да не дойди некой кьеседжия; на патъ да одишъ, као заякъ да се страшишъ, отъ една шумка ако шумни; на пазаръ ако пойдишъ, ангария кье те вататъ да носишъ со коньо, я некой дервишъ, я некой арапъ во Битола, я во Велесъ; ама оти си ималъ я свадба дома, я некой умренъ, ичъ не те прашаатъ и не те слушаатъ, кье ти го грабнатъ коньо и ако сакашъ не оди со дервишо Битола. Коньо кье си го продаи и остана безъ конь! Ами зеръ саде таа мака я имаме ние! Арно вели попъ Петре: „дури сме овци, секой кье не стрижи и кье не молзи.“ Бракя споредъ мене треба, да се бара некое чаре, да се оприме на злото и друго нищто.
(Дохажда попъ Петре, Камче и сичкитѣ селани влизатъ при коджабашията).
Сцена III
(Ристе коджабашията, попъ Петре, Камче, дедо Димо, Иосифъ, Цветко и селани).
Ристе Коджабашията – Е, оче свети и вие бракя селани Камче ви кажа, за Кючукъ Сулимана що зулуми праелъ во Вепърчани и денеска, утре иделъ при насъ, да си земи парите. Що велите сега? имате пари да му даате, али немате? Ясъ еднашъ петъ пари скършени не му давамъ, а не петъ лири, що ми сака.
Поп Петре – И ясъ сумъ безъ пари Ристе. Що велите вие рисяни?
Селаните – Що има да велиме. Ете некни плативме беглико, вчера вергьията и сега сме безъ пари и борчлии до гуша. Да, ако дойди Кючукъ Сулиманъ, вие кье го молите, да не почекатъ до гумно и тогай кье му дааме.
Дедо Димо – Богами, той не не праша, али имаме, али немаме: одъ залого кье си делиме и не му кье му даиме.
Камче протугьеро – Е, арно ти имашъ, бре дедо Димо, да му даашъ, ами ние що немаме, що праиме?
Дедо Димо – Одъ дърво, отъ каменъ, кье си найдите и кье му даите, оти инакъ кье играте петькаменъ.
Попъ Петре – Дедо Димо и ти трѣба да си со насъ, да го молишъ Кючукъ Сулимана, да не почека до гумно баремъ.
Дедо Димо – Можи и ясъ да го помоламъ, ама ако го изваи свети Никола, па кье му даамъ: бели пари, за църни дни.
Ристе Коджабашията – Арно ти кье му даишъ, бре дедо, туку треба да не пожалишъ и насъ, оти коа кье види оти ти пари кье му даишъ, кье ни се тоари на сите и можи некой пакосъ да ни сторитъ.
Дедо Димо – Е, ай нека дойди, да кье глеаме и кье праиме.
Попъ Петре – Е, ай Госпо да те учи на арно, чорбаджи Димо. Е, що велишъ Ристе, сега тие сетъ збороите, ако дойди, Кючукъ Сулиманъ, кье го молиме, да не почека. (На пѫтната врата лаятъ кучетата).
Ристе Коджабашията – Я види на кого лаатъ кучинята, бре Камче. Е, е, дури да пойдишъ ти Камче, да видишъ кой е, тие сами си дойдоа. За волко зборуаме и волко задъ врата. Еве ни го Кючукъ Сулиманъ, стануйте сега да го пречека ме. (Сичкитѣ ставатъ).
(Влизатъ: гордо Кючукъ Сулиманъ, Фезо, Алия, Абдула и Даутъ, и поседнаха на стола).
Сцена IV
Кючукъ Сулиманъ – Е, како си бре попе?
Попъ Петре – Арно, сполай Богу, сме Сулиманъ ага, ами вие како сте?
Кючукъ Сулиманъ – Аренъ и ние сме. Седуай попе, седуай. (попа седи) седуайте и ти бре коджабаши и ти чорбаджи Димо. (Седатъ). Е, собруафте мойто вергьија, коджабаши?
Ристе Коджабашията – Е те, за тоа сумъ и собралъ селаните, Сулиманъ ага, арно ама, ете край година сме, що имаше и зедофме: еве некни дойде бегликчията, вергьиджията и ни собраа сите пари, та нити петъ пари не ни останаа. Тьа ке те молиме, кье не почекашъ, до кай гумно и тогай кье ти даиме, дай Боже здравье!
Кючукъ Сулиманъ – (сърдито). Видуай сега що ми зборитъ, кодошъбашията; море пари сакуамъ, пари, ясъ бегликчия, мегликчия, не знауамъ, зере жими единъ вера, лошо кье ве расипуамъ сите.
Попо – Ти биди жифъ Сулиманъ ага и пари кье ни даи Госпотъ, ако не денеска – утре, що се вели зборъ.
Кючукъ Сулиманъ – Е, ай дауай сега, за утре ясъ не можамъ да чекуамъ.
Попо – Еда, лели ти кажа коджабашията, Ристе, оти сеа, за сеа немаме, кье не почекашъ, дури да си найдиме крайо.
Кючукъ Сулиманъ – Со тебе колай, попе. Я ти бре коджабаши, кье дауашъ пари, али и ти немуашъ?
Ристе Коджабашията – Е, и ясъ немамъ Сулиманъ ага.
Кюучукъ Сулиманъ – Я вие бре каури. Иосифъ, Цветко, ивие немате? И ние нѣмаме. Арно велуате немаме, ами ако го извадамъ той ятагано (показва ятагано на дѣда Дима). Я ти бре чорбажи, кье дауашъ пари, али да го мърсамъ баремъ отъ тебе ятагановъ?
Дедо Димо – Джанъмъ и ние не оти имаме, ама кье ти се даитъ некоа пара. Ами колку пари сакашъ отъ мене Сулиманъ ага?
Кючукъ Сулиманъ – Ха, ищте та си асъ рая чорбаджи Димо, (Камче настрана, асъ рая е той, що ти дава пари, а пакъ ние сме сите кумити). Зеръ не знауашъ колку пари ти сакуамъ? Чекай да го изваудамъ тефтеро (изважда тефтеръ) на тебе десетъ, на Ристе коджабаши петъ и на сите дтуги селани по три лири. Айде дауай чабукъ.
Дедо Димо – (изкарва кьесето и му брои). Ако е кабилъ Сулиманъ ага, ай прости ми баремъ една лира, оти и ясъ со муамле сумъ и зелъ отъ сарафъ, овие лири.
Кючукъ Сулиманъ – Море не велуайми да ти простуамъ бре чорбаджи, ами рачуайми, да ти го ресуамъ есамето, за да не ти остануа бекае и после да ти сакуамъ два пати. Разбра?
Дедо Димо – Е, коа така, ресими го есамето.
Кючукъ Сулиманъ – (зима паритѣ). Ха, ище го ресуафъ, айде гайле немуай сега. Айде дауайте и вие бре каури.
Сите – Колку за сега Сулиманй ага немаме да ти даиме, ти биди жифй, кье не почекашъ, до кай гумно и кье ти даиме.
Кючукъ Сулиманъ – Гумно, гумно, ясъ не разберуамъ, я пари, я жими еденъ вера, кье ве расипуамъ и васъ.
Фезо – Ай за атѫро мой дай му десетъ дни мувлетъ нека си найдатъ крайо, Сулиманъ ага.
Кюучукъ Сулиманъ – Е, айде кье ви даамъ мувлетъ да еденъ недела. Ама ако не си го найдуате крайо, пѫрво тебе попе, кье те расипуамъ као що го напраифъ попа Цветка и после коджабашията и после сите кье ве колуамъ, жими еденъ турска вера. Айде сега Камче нарачуай ручекъ по селото и носуай кай чешмата во корията. Ай аркардашларъ, стануайте да одуаме.
Сцена V
Попъ Петре, Ристе коджабашията, Гьеоргьия Лажо, Спиро Църне, Иосифъ, Илия, Камче и Пецо.
Ристе Коджабашията – (сички го поглеждатъ). Ей бракя, вие знаите заощо ве повикафъ оваа вечеръ, чункьи Камче на сите ви распраилъ, за никому да не кажите оти сте у мене и що сакаме да праиме, чункьи оваа работа сака и муата да не не разбери. Еве ясъ и жената я пратифъ кай майка е на гости, за да не чуе тоа що кье зборуаме. Ете и Камчета протугьеро го остаифъ на порта да седи и да варди, да не дойди некой гьаолъ, да не найди собрани и да си испатиме.
Попъ Петре – Колку за тоа, така треба Ристе, се що имате ниетъ да праите, никому да не кажуате, оти и зидо има уши, що се рекло отъ стари. Ами ако сакашъ Ристе прекажи ми за попа Цека, Богъ да го прости, како го утепа той кърволочникъ?
Ристе Коджабашията - Ете така, као що знаишъ: видейкьи в’Прилепъ го начекалъ Кючукъ Сулиманъ кай Оджоо долче и немайкьи пари да му даи, го турналъ отъ коньо и го утепалъ отъ кьотекъ и се врати дома, и по некой день си умре, сиромаио, као що умираа светийте.
Попъ Петре – Проклета му душа, му и остаи дечиняата сираци. Ами одощо го пизмеше толку бре Ристе, попа Цека, той арамия?
Ристе Коджабашията – Най многу го пизмеше оти му го сакаше чифлико що го има овде, гьеоа да му го купи и да си го напраи чивликъ. Попо не му го продааше, чункьи знаеше оти пари не кье земеше и некьеше трнъ да ни клаи во селово. Ете затоа го отепа.
Гьеоргьия Лажо – Офъ, бре, попе Петре, арно него го отепа за дека не му далъ пари и чифликъ, ами мене за ощо сака да ме отепа? Дали да ми и земи магаринята що носамъ варь во Прилепъ?
Спиро Църне – Не за магаринята, ами за посестримата, да ти я турчитъ, а мене за дека не го остаафъ въ градъ да бърка убаите рисянчиня; а пакъ секой рисянинъ той зверъ кье тепа, кье граби и кье турчи, дури не се здружиме неколцина и го сотриеме.
Ристе Коджабашията – За тоа оти е така, некьи некое веленье Спиро и затоа ве викафъ, у Гьеоргьия да се обружиме неколцина и еденъ часъ побърго да го сотриеме, доста векье мачи народотъ.
Попъ Петре – Браосъ, да вие алалъ. Е, коа така кажуйте сега, отъ васъ кой кье приима да биди войвода?
Гьеоргьия Лажо – Спиро кье ни биди войвода.
Спиро Църне – Не ясъ, ами ти кье бидишъ брате Гьеоргьи, оти ти си повещъ отъ мене по планиньето.
Гьеоргьия Лажо – Не, ти кье бидишъ, Спиро, оти си по юнакъ, твоята юнащина се виде на Църковна порта и си по уменъ као грагьянецъ, знаишъ турскьи и арнаутскьи, а пак ясъ кье ти бидамъ помошникъ.
Попъ Петре – Е, ай да сте ми блаосоени, мунасипъ е Спиро да биди войвода и Гьеоргьия помошникъ. Ай, одбери си Спиро войводо, сеа другари.
Спиро войвода – Що велишъ ти Гьеоргьи, кого велишъ да ни бида за другари?
Гьеоргьия Лажо – За другари сите чинатъ що се овде Спиро, ами ясъ мисламъ, Илия, Иосифъ и Пецо, тие доста се и ние двата петина.
Попъ Петре – Айде нека вие брастото айрлия, стануйте бакнете се и ако сакате да ви пеямъ една евангьелия, за свети Иоанство и побратимство. (сички ставатъ ги намета со петрахиля и чита евангьелие): „Отъ Иоана светаго Евангелие вонме.“ Рече Господъ ученикомъ своимъ: сия iестъ-заповѣдъ моя, да любите другъ друга якоже возлюбихъ ви. Болше сия любовь никтоже иматъ, да кто душу свою положи за други своя. Слава тебѣ Господи слава тебѣ“ (сички пакъ седатъ на местата си). Е, честьта нека вие побратимство. Чуфте вие бракя що вели Ристосъ: нема по голема любовь и по големо добро да си я даи чоекъ душата своя, за брата си.
Веруйте ми юнаци, оти и ако умрите, за народо, ичъ да не се жалите, оти вашите ииминя, кье бидатъ прославени и на земята и на небото. Сега мене изимъ бракя, да си одамъ, оти утре кье пеямъ литургьия и вие чинете си лакърдиите. Айде добра ви нокь. (сички ставатъ и го изпровождатъ).
(Излиза си попъ Петре)
Сцена VI
Сѫщитѣ
Спиро войвода – Ама да му е алалъ на попа Петрета.
Ристе Коджабашията – Попъ Петре е за народо Спиро е етъ най скришенъ кофчекъ. Као що беше и попъ Цеко, Богъ да ни го прости. Ами за оружие бре Спиро войводо, као мислишъ?
Спиро войвода – Оружьето ние готоо, Ристе, и е овде. Подарено ни е отъ неколцина чорбаджии, мои приятели и Гьеоргьиои.
Ристе Коджабашията – Браосъ, да живеятъ таквие чорбаджии, а не као нашио дедо Димо, що се страши као заекъ.
Гьеогьия Лажо – Колку за тоа Ристе, така си е. Нейсе сега, арно кье сториме да си вечераме, що далъ Госпо – лепъ и солъ. Темелко бре, я принеси вечерата (Принеса се хлебъ друго). Повели Ристе коджабаши, написе ракьия. (Ристе благославя, пие и сички наредъ поканва). Де буюрумъ, вечерайте и декшайте, що далъ Госпо – лепъ и солъ. (сиччки ядатъ). Донеси гърнето вино, бре Темелко, да се напиеме (Донаса и сички наредъ благославатъ и пиятъ).
Спиро войвода – Побратиме Гьеоргьи, е ай рекния некоя песна, малце речоита и многу гласоита, за инато на душманите, да отъ утре па по планининье кье пеиме со славеите.
Гьеоргия Лажо – Пеки побратиме, (песо лаи) я чекай да видамъ кой кье биди що лаи песо, (излиза на вънъ и се врща съ баба Мара и Тода). Евеми и милите гости бракя, (сички шаватъ весело).
Мара – Добро вечеръ бракя. (Сичките ѝ казватъ: „далъ ти Госпо добро майко Маро, повели де повели седи. Тя седа на трпеза). Ха така де, веселете се и радуйте се (сички се смѣятъ).
Сцена VII
(Сѫщиѣ, Камче, Мара и Тода)
Камче Протугьеро – Добро вечерь бракя (ловиги за рѫка на редъ), како сте, що чините? (Мара и Тода и тѣ се здрависватъ со сички).
Гьеоргьия Лажо – Е Маро, знаишъ що ве викнафъ со Тода?
Мара – И знамъ и незнамъ Гьоргьи.
Гьоргьия Лажо – Ете овой етъ, Спиро, що ви кажуафъ коа ве зедовъ отъ кай васъ и сега си го напраифме войвода, а пакъ ние четворицата (ги показва на име), кье му бидиме другари, кье му търгниме по траго на Кючукъ Сулимана, да го сотриме и вие да си одите дома, а пакъ ние отъ коа кье го сотриме, кукята наша кье ни биди планината, а братъ, сестра, посестрима и майка ке ни биде оружието.
Мара. Госпо отъ браство да не ве одели синко и Госпо да ви поможи, да го сотрите той зверъ, за да ви благново цѣлио народъ. Бидете юнаци, тепайте турци кърволочници и не страшете се.
Спиро войвода – Браосъ стара, майко, ете и моя майка на твой умъ етъ. Уште коа го отепа Кючукъ Сулиманъ попа Цека, ми завика, за да одамъ по него и да го отепамъ, ете сега кѫсметъ и со Бога напретъ, кье го истребиме той трнъ и друзи многу.
Ристе Коджабашията – Камче бре, я тури му по едно вино на Мара и на Тода, да се напиятъ и да се поразвеселатъ, (на сите му тури вино Камче). Ай сега де кому му е редо, нека речи една песна. Ай брате Гьеоргьи речи и ти една песна.
Гьеоргьия Лажо – Пекьи, Ристе, да речамъ, ама да ми помагате. Ай Тоде и ти помагай ми; развеселисе, не стой смуртена жити мене. (Пѣе):
Ми заплакала гьиди Стара Планина
Шо я дочула гьиди Пиринъ Планина.
- Ай що ми плачишъ гьиди Старо Планино?
Какъ да не плачамъ гьиди Пиринъ Планино.
Секое лето гьиди булюкъ кумити,
Оваа година гьиди деветъ булюци
Деветъ булюци, гьиди се макьедонци,
Напре му оди гьиди Илю Войвода и пр...
Ете и отъ мене една песна, сега редо му е на Спира да речи една грацка. Повели Спиро написе, оти жаба на суо не кърка. (Смѣхъ).
Спиро войвода – Да зеръ и ясъ сакате да ви речам песна! Е ай, коа така, да ви речамъ, ама помагайте сите и после Тода кье ни речи. (Смѣе се Тода). (Пѣе):
Одъ върфъ Пиринъ планина
Жалостенъ гласъ се слуша,
Макьедония плачи (2)
Плачи, жала, сирота,
За свойте мили чеда,
Истепани отъ турци (2)
Макьедония вика,
Юнаците да стана,
Со ножеи и пушкьи (2)
Да бранатъ свойте бракя,
Отъ турци що се мача
Отъ петъ стотинъ годинъ (2)
Ете ви и отъ мене една песна. Кой знаи да ли ве бендиса?
Мара – Чуфъ те синковци, заощо плачи Макьедония? Плачитъ за зулумите що и праатъ турцитѣ и ве викаатъ васъ юнаците, да истепате лошите турци и да не браните насъ сиромаси.
Гьеоргьия Лажо – Ете затоа майко, Мара и ние се обружаме, да истепаме лошите турци и слободия да биди, за сите бракя рисяни.
Мара – Да сте ми живи, синковци и Богороица да ве укрили и да ви поможи, да истребите тие кърволочници и тие кърстени гьаоли, що не предавааът.
Спиро войвода – Ишала, ако сака Госпо Маро, се кье биди. Е, Ристе, сега изинъ дай ни да си полежиме, оти многу седофме. Сега, као що се рече прегье, чуфъ не чуфъ, видофъ не видофъ. Ха, ами Тода не ни рече една песна.
Тода – (плачи и се смѣе). За мене песна, брате Спиро, не треба, оти що убаина гледамъ, да да пеямъ?
Гьеоргьия Лажо – Те моламъ, мило Тоде, не плачи, не парай ми го сърцето. Биди юнакъ, коа майкати, а не биди коа таткати. (Става). Ай да си ойме сега. Збогумъ Ристе (се рукува со сичкьи) айде Маро и ти Тоде помене да ве однесамъ дома. (Сичкьи тргватъ да си ходатъ).
(Излизатъ си сички).