Четврто дејствие
Убиванието на Кючукъ Сулимана
Сцената прѣдставлява пѫтъ въ гората Рамна Бука. На долния край чешма. На сретъ пѫтъ единъ белъ каменъ.
Сцена първа
(Спиро войвода, Гьеоргьия Лажо, Илия, Иосифъ, Пецо и Каме протугьеръ, седатъ задъ шумаритѣ и кроятъ планъ, какъ да убиятъ Кючукъ Сулимана)
Спиро войвода – Као ти рече Найдо фчера, бе Камче, за Кючукъ Сулимана? Али кье иди за вамо?
Камче протугьеро – Ми рече оти безъ друго денеска кье иделъ, за вамо Кючук Сулиманъ, да го тепа Гьеоргия и после Ристето и сите селани за пари.
Спиро войвода – Коа така, земи си пушката и оди негде на некоя чука, та едно кье го видишъ, оти иди за вамо, ти кье се вратишъ до негде и кье ни викнишъ гьеоа козите влегоа во ѫржта и ние кье се сетиме оти иди Кючукъ Сулиманъ. А пакъ ти кье одишъ дебнишкумъ и коа кье дойда кай чешмата, да пиятъ вода, можи и тамо да се почина и отъ коа кье тргна за вамо, ти кье а ватишъ чешмата, за метеризъ и кье глеашъ, ако ни куртулиса некой одъ нашите пушкьи, ти кье го удришъ. Лели арно е вака бракя? (Сички му удобряватъ). (Камче дига си пушката и си отива).
Сцена II
(Сѫщитѣ безъ Камчета протугьеро)
Гьеоргия Лажо – Ей, сега Спиро, као велишъ да го удриме, ова звере? Дали отъ пусия, дали на ачикъ да му излезиме?
Спиро войвода – И на ачикъ да му излезиме, кье го отепаме и отъ пусия, па кье го отепаме, Гьеоргьи, само ако го донеси гяоло, да помини по овай патъ.
Пецо – По арно да го удриме отъ пусия войводо спроти мене.
Спиро войвода – Демекъ коа има чоекъ маша, да го вакя огно, не треба да го вакя со рака, сакашъ да кажишъ. Не, ясъ веламъ да го удриме е по арно. Као велишъ братъ Гьеоргьи?
Гьеоргьия Лажо – Еве као веламъ ясъ: ясъ и Илия кье му седниме одъ десно, ти и Иосифъ налево, а пакъ Пецо задъ оной каменъ, отъ пусия му седни, ко що вели той.
Спиро войвода – Арно го измисли, и ясъ на той умъ сумъ. Молчете! а! ене кай вика Камче. Стануйте секой на местото и ножейте да ви бида готои, секой по еденъ да си определите. Кючукъ Сулимана мене да ми го остоите и дури не пукни моя пушка, вие да не върлате и ако нещо се даврандиса некой, ножейте да ви бида предъ васъ и сечете му глаите. Ичъ да се не бойте бракя, оти отъ турчинъ по страшлифъ нема, коа кье види друкъ, оти кауринъ му се опиня со ношъ, али со пушка. Айде сега секой на мѣсто. (Сички отиватъ по мѣстата си).
Сцена III
(Сѫщитѣ и Кюучукъ Сулимана, Фезо, Абдула, Алия и Даутъ, седатъ до чешмата и се разговарятъ)
Кюучукъ Сулиманъ – Я айде бе кардашларъ да прауаме по еденъ цигара. Абе Даутъ ага, защо си толку бесъ кеифъ денеска?
Даутъ – Остайсе Сулиманъ ага, алай се версе, зере...
Кючукъ Сулиманъ – Еле, еле, айръ аберъ, кажи да чуямъ, що алъ имуашъ?
Даутъ – Остай ме, алайсе версе, Сулиманъ ага, оти не е за кажуанье.
Кючукъ Сулиманъ – А бре Даутъ ага, ние лели сме аркадаши, треба да кажуашъ кой що ти речуа и да се не анладисаме, елбете.
Даутъ – Никой нищо не ми речуалъ Сулиманъ ага, еменъ нокьеска видофъ еденъ лош сонъ, да за тай сонъ сумъ бесъ кьефъ.
Кючукъ Сулиманъ – (Ха, ха, ха). За ощо си беруалъ гайле. Я кажуай да чуяме, що сонъ си видуалъ?
Даутъ – Дилми уще фчера ниетъ сторуафъме, да одуаме у той домузъ Гьеогьия Лажотъ.
Кючукъ Сулиманъ – Е, после? Да що дека сторуафме ниетъ?
Даутъ – После, видуафь на сонъ санкьимъ бефме кай Гьеоргьия и ни кладе по еденъ фесъ на глаата. Да бенджесъ, не треба да одуаме кай той свиня, да не оградисаме некоя беля.
Кюучукъ Сулиманъ – Ехъ, защо си беруалъ гайле, бе Даутъ ага и си се страшуалъ отъ той Гьеоргьи, кауринъ. Жими еденъ вера, вечерь кога кье одуаме у той свиня, кье го теруамъ да ни купи на сите по еденъ тунусъ фесъ, со се пискюлъ. Я удруай го карадузено бе Фезо и речуай мойто песна, да расшениме Дауте.
Фезо – Пекьи Сулиманъ ага да удрамъ. (Свири и пѣе);
Богъ да го бие джанъмъ,
Богъ да го бие,
Богъ да го бие джанъмъ,
Той Кючукъ Сулиманъ,
Що ми по собралъ джанъмъ,
Що ми пособралъ,
Що ми по собралъ джанъмъ,
Верна дружина,
Верна дружина, джанъмъ,
Верна дружина,
Верна дружина, джанъмъ,
Седумдесе мина и пр...
Кючукъ Сулиманъ – (весело). Я па бе Фезо апо. Айде стануйте да одуаме, (Сички ставатъ и търгватъ да пѫтуватъ. Фезо следва песната Богъ да го бие).
Сцена IV
Спиро войвода – (силно вика). Богъ нема да го убие, бре куче, ами Спиро кье го убие (гръмватъ сички, пада Кючукъ Сулиманъ ранетъ и трима мъртви, Даутъ избегва). За васъ вака треба кърволочници. (Спуска се съ ятагана върху Кючукъ Сулимана, да го сечи. Кюучукъ Сулиманъ зима мартинката, да стрела върху Спира.)
Гьеоргьия Лажо – Пази се войвода, оти ова куче кье те убие. Чекай Сулиманче, чекай и Гьеоргьия да ти удри еденъ куршумъ по рацѣтѣ твои. (Гръмнува и го рани въ рака).
Кючукъ Сулиманъ – Офъ аначе, умрефъ аначе, (сички се спускатъ върху Кюучукъ и другаритѣ му. Спиро и Гьеоргьия, почнаха да го сѫда, а другьите обезорѫжиха тримата другари).
Спиро войвода – Улдумъ аначе, виде бре куче, како боли куршумо? Ти си що ми се валеше да ме отепашъ? Ти беше що го отепи попа Цека, за да му го земишъ мулко? На, затебе бездушнику, (удара го съ кундако въ гради, Кючукъ Сулиманъ плаче).
Гьеоргьия Лажо – (сърдито). Сечи му глаата, войводо, на той зверъ турчинъ що го судишъ? Той е одъ Бога пресуденъ, да се губи. (уруя го и той). На затебе песу, ти беше що пойде при посестримата моя да я грабишъ и даа турчишъ? На затебе (па го удара). Виде као боли?
Кючукъ Сулиманъ – (плаче). Аманъ бе кардашларъ Гьеоргьи и ти Спиро войводо, не губете ме, ами земете ме есиръ и пратете еденъ чоекъ кай татко ми, да му сакуате осумъ стотини лири що имаа во моио сандѫкъ и после пущайте ме.
Охъ анасѫнѫ, ме зедуа на душа: каймакамо и кадията, що ме пущия да пленуамъ раята и да си и делуаме парите со нифъ.
Кье ве моламъ бре кардашларъ, да баруате некое чаре, за тие лайни каймакамо и кадията да и тепуате, за да не пратуатъ другъ како мене, да го сойдиса раята.
Спиро войвода – Отъ коя търговия си ги спечелилъ толку лири, бре куче крастао? Що кье ни и давашъ намъ за откупъ, ти треба да знаишъ, оти ние не сме излегле за пари, ами да очистиме търнье као тебе, що така безжалостно и мачатъ христяните. На ти откупъ, що си сторилъ да и яйдиш. (Мушва го всърце и умира Кючукъ Сулиманъ). Айде сега бракя да му ойме кай Хюсеинъ Сомуна и кай Мустрета, дури е бърго, да и сотриме, да после, кье глеаме и кье праиме. (Обиратъ му и нему оружьето и си върватъ во гората).
Илия – Ей шукьуръ на Бога, Спиро войводо, що и спастрифме овие кърволочници и го избаивме народо отъ нифъ Гьеоргьи, коа кье чуятъ селаните, кьизнаи колку радосъ кье сторатъ, а пакъ най многу радосъ кье стори Тода посестримата. Слушуайте сега, другари, една песна що му уйдисафъ на Спира войвода (пѣе):
Богъ да го бие той Кючукъ Сулиманъ,
Що ми пособралъ верна дружина,
Що ми расфьрлилъ тежка вергьия,
По сека кукья по две три лири.
Богъ да го бие той Спира войвода,
Що ми пособралъ верна дружина,
И ми отишолъ кай Рамна Бука,
Та ми го удрилъ той Сулимана.
Писнало турче силно да плаче
И Спира Църне да си го моли и пр.
Е Спиро войводо, те бендиса песнава що ти я извадифъ?
Спиро войвода – Браосъ Илия, браосъ, много си билъ майсторъ. Благодаримъ, айде сеа да вървиме, оти Даутъ куртулиса колку за пакосъ той кье кажи на конакъ и кье тѫргни голема потера по насъ треба да ватиме некое арно место, али да превърлиме мориоското. Камче бре, Камче айде ти оди си в’село и кажи му на Ристе коджабашията, да се радуатъ. Отъ овде сега каде да одиме да отнесиме ущте нѣколко тьрне що ни нарача приятелите. После по снегове нечини да се седи овде по планинево оти трагата кье ни я найдатъ по снего, ами да превърлиме во Бугария али Сърбия. Дай Боже здраве на пролетъ кье се връщаме да чистиме душманитѣ турци.
(Дигатъ пушките на рамо и излизатъ)